Работата със студенти и ученици остава една от малкото опции за справяне с кризата с персонала по хотелите
Почти половината от хотелите в страната работят със средногодишна заетост между 50 и 70%. Това може да се одобри като добър резултат, поради обстоятелството, че над 50% от туризма у нас е с ясно изразена сезонност – морски и планински. Toва заяви в собствен анализ Българската асоциация на експертите в мениджмънта на хотели (BAHE).
Малко под една четвърт от хотелите у нас са с над 70% претовареност, а към една трета показват претовареност под 50%.
Малко над половината от хотелите в България показват, че през 2024 година са реализирали ръст в заетостта, като съвсем по равно са тези, при които този растеж е до 10%, и тези, с растеж сред 10 и 20%. При една четвърт от респондентите заетостта е на равнищата от 2023 година, а 20% показват разнообразни проценти спад.
Въпреки нарастването приблизително с към 10% на цените на нощувките през предходната година, хотелското настаняване в България остава измежду най-бюджетните в цяла Европа – при 40% от хотелите цените за нощувка се движат в диапазона 100-200 лева на вечер, а при една трета те са даже под 100 лева на вечер. Едва една четвърт от хотелите могат да се похвалят със междинни цени сред 200 и 300 лева, а към 10% от тях съумяват да доближат диапазона 300-500 лева
Очакванията и през тази година са за минимална промяна на цените, най-често в границите на до 10%. Една пета от хотелиерите изобщо не плануват нарастване през 2025 година, а при дребна част от тях (15%) то ще бъде в диапазона 10-20%.
На годишна база, при две трети от хотелите приходите растат в рамките на до 20%, а при една пета от тях те са без смяна по отношение на 2023 година На този декор прави впечатление ръстът на разноските, който за втора поредна година изпреварва този на приходите – при близо 80% от хотелите се следи растеж над 10%, а за немалка част от тях (30%) растежът е даже над 20%.
Като цяло, през 2025 година, половината от хотелиерите чакат най-малък (до 10%) растеж на приходите, а 30% изобщо не чакат подобен.
Без изненада, най-голям дял в оперативните разходи имат тези за заплати и осигуровки на личния състав – 60%, следвани от разноските за комунални услуги (20%) и тези за артикули и услуги на снабдители, в това число храни и питиета (15%).
Предизвикателствата остават същите, само че дефицитът на личен състав се задълбочава
От четири години – интервалът, в който се организира националното допитване, недостигът на персонал всяка година твърдо заема първо място, като най-сериозно предизвикателство пред хотелския бизнес в страната. Новото през тази година е огромният дял, който това предизвикателство заема по отношение на останалите – 43% или 5% растеж по отношение на анкетата от предходната година.
За съпоставяне, на идващите две места измежду най-големите провокации за бизнеса са посочени инфлацията и растежът на цените на артикули и услуги (20%) и невъзможността за дълготрайно обмисляне на бизнеса (16%).
Преобладаващо, с 33% от отговорите, хотелиерите показват, че дефицитът на личен състав може да бъде решен с развиване на собствени фрагменти, като се работи по-сериозно със студенти и възпитаници от горните класове. Малко по-нисък е делът на тези, които виждат решение в повишението на възнагражденията, тъй че да бъдат конкурентни на други браншове (31%). Едва на трето място като решение се подрежда най-коментираната в медиите тематика, обвързвана с туризма – вносът на служащи от трети страни (25%).
Интересното тук е, че всеки от трите разновидността на разрешаване на рецесията с личния състав е обвързван с редица пречки и провокации – макар сериозния и продължаващ растеж на възнагражденията, те не могат да порастват безпределно, тъй като са директно свързани с повишението на цените на нощувките, а както се вижда от предните въпроси, хотелиерите са много скептично настроени към подобен вид, най-много поради мощната вътрешна и външна конкуренция.
Влияние върху вноса на служащи оказват както незадоволителният административен потенциал на консулските ни служби в доста от страните, които се явяват " експортьори “, по този начин и повишените задължения на България във връзка с контрола на границите на шенгенското пространство.
При тези условия, работата със студенти и възпитаници от горните класове остава една от дребното варианти за справяне с рецесията с личния състав. За да се усъвършенства тази работа обаче е належащо да бъдат направени някои нормативни промени, които биха разрешили по-тясна връзка сред бизнеса и образованието.
Какви посетители посещават българските хотели
За втора поредна година пораства делът на хотелиерите, които показват, че разчитат главно на български туристи – 44,7%, по отношение на 41% през 2023 година и 35% през 2022 година
При непознатите пазари, румънският твърдо води класацията (60%), следван от британския- (28%), немския (24%), гръцкия (23%), турския (21%), полския (18%), израелския (16%), македонския (11%), испанския (8%) и други, като процентите тук надвишават 100, тъй като се позволяват няколко отговора.
За участниците в допитването
В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които ръководят леглова база от към 19 хиляди стаи, разпределена в места за настаняване с по над 15 стаи (за да се изключат къщите за посетители и Airbnb-апартаментите) и категории две, три, четири и пет звезди.
Тази леглова база е разпределена главно в морски (36%), следвани от градски (26%), спа (17%) и планински (11%) хотели. Около 60% от хотелите са с потенциал до 100 стаи, една четвърт са с сред 100 и 200, а 15% са с над 200 стаи.
Четиризвездните хотели доминират – съвсем половината от участниците в допитването са притежатели или мениджъри на такива хотели. Около една трета от хотелите са с три звезди и 13% са петзвездните хотели.
Малко под една четвърт от хотелите у нас са с над 70% претовареност, а към една трета показват претовареност под 50%.
Малко над половината от хотелите в България показват, че през 2024 година са реализирали ръст в заетостта, като съвсем по равно са тези, при които този растеж е до 10%, и тези, с растеж сред 10 и 20%. При една четвърт от респондентите заетостта е на равнищата от 2023 година, а 20% показват разнообразни проценти спад.
Въпреки нарастването приблизително с към 10% на цените на нощувките през предходната година, хотелското настаняване в България остава измежду най-бюджетните в цяла Европа – при 40% от хотелите цените за нощувка се движат в диапазона 100-200 лева на вечер, а при една трета те са даже под 100 лева на вечер. Едва една четвърт от хотелите могат да се похвалят със междинни цени сред 200 и 300 лева, а към 10% от тях съумяват да доближат диапазона 300-500 лева
Очакванията и през тази година са за минимална промяна на цените, най-често в границите на до 10%. Една пета от хотелиерите изобщо не плануват нарастване през 2025 година, а при дребна част от тях (15%) то ще бъде в диапазона 10-20%.
На годишна база, при две трети от хотелите приходите растат в рамките на до 20%, а при една пета от тях те са без смяна по отношение на 2023 година На този декор прави впечатление ръстът на разноските, който за втора поредна година изпреварва този на приходите – при близо 80% от хотелите се следи растеж над 10%, а за немалка част от тях (30%) растежът е даже над 20%.
Като цяло, през 2025 година, половината от хотелиерите чакат най-малък (до 10%) растеж на приходите, а 30% изобщо не чакат подобен.
Без изненада, най-голям дял в оперативните разходи имат тези за заплати и осигуровки на личния състав – 60%, следвани от разноските за комунални услуги (20%) и тези за артикули и услуги на снабдители, в това число храни и питиета (15%).
Предизвикателствата остават същите, само че дефицитът на личен състав се задълбочава
От четири години – интервалът, в който се организира националното допитване, недостигът на персонал всяка година твърдо заема първо място, като най-сериозно предизвикателство пред хотелския бизнес в страната. Новото през тази година е огромният дял, който това предизвикателство заема по отношение на останалите – 43% или 5% растеж по отношение на анкетата от предходната година.
За съпоставяне, на идващите две места измежду най-големите провокации за бизнеса са посочени инфлацията и растежът на цените на артикули и услуги (20%) и невъзможността за дълготрайно обмисляне на бизнеса (16%).
Преобладаващо, с 33% от отговорите, хотелиерите показват, че дефицитът на личен състав може да бъде решен с развиване на собствени фрагменти, като се работи по-сериозно със студенти и възпитаници от горните класове. Малко по-нисък е делът на тези, които виждат решение в повишението на възнагражденията, тъй че да бъдат конкурентни на други браншове (31%). Едва на трето място като решение се подрежда най-коментираната в медиите тематика, обвързвана с туризма – вносът на служащи от трети страни (25%).
Интересното тук е, че всеки от трите разновидността на разрешаване на рецесията с личния състав е обвързван с редица пречки и провокации – макар сериозния и продължаващ растеж на възнагражденията, те не могат да порастват безпределно, тъй като са директно свързани с повишението на цените на нощувките, а както се вижда от предните въпроси, хотелиерите са много скептично настроени към подобен вид, най-много поради мощната вътрешна и външна конкуренция.
Влияние върху вноса на служащи оказват както незадоволителният административен потенциал на консулските ни служби в доста от страните, които се явяват " експортьори “, по този начин и повишените задължения на България във връзка с контрола на границите на шенгенското пространство.
При тези условия, работата със студенти и възпитаници от горните класове остава една от дребното варианти за справяне с рецесията с личния състав. За да се усъвършенства тази работа обаче е належащо да бъдат направени някои нормативни промени, които биха разрешили по-тясна връзка сред бизнеса и образованието.
Какви посетители посещават българските хотели
За втора поредна година пораства делът на хотелиерите, които показват, че разчитат главно на български туристи – 44,7%, по отношение на 41% през 2023 година и 35% през 2022 година
При непознатите пазари, румънският твърдо води класацията (60%), следван от британския- (28%), немския (24%), гръцкия (23%), турския (21%), полския (18%), израелския (16%), македонския (11%), испанския (8%) и други, като процентите тук надвишават 100, тъй като се позволяват няколко отговора.
За участниците в допитването
В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които ръководят леглова база от към 19 хиляди стаи, разпределена в места за настаняване с по над 15 стаи (за да се изключат къщите за посетители и Airbnb-апартаментите) и категории две, три, четири и пет звезди.
Тази леглова база е разпределена главно в морски (36%), следвани от градски (26%), спа (17%) и планински (11%) хотели. Около 60% от хотелите са с потенциал до 100 стаи, една четвърт са с сред 100 и 200, а 15% са с над 200 стаи.
Четиризвездните хотели доминират – съвсем половината от участниците в допитването са притежатели или мениджъри на такива хотели. Около една трета от хотелите са с три звезди и 13% са петзвездните хотели.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ